Понякога дори без телеграма
спуска се поредната беда,
няма само радост тука, няма,
но има много шанс за радостта.

Бог не казва за какво прибира
и кога поредната душа,
ала сигурна съм, че намира,
горе - мир, а долу е скръбта.

Но дори и да не сме съгласни,
всеки своя карма ще плати.
Има изход - да живеем свястно,
даже много да ни заболи,

винаги ще има и пролука
за доброто в нашия живот.
За да имаш своето " наслука",
пусни човешкото да е на ход!

17 юни 2019г., София
Росица КОПУКОВА

Действително никой не се е разминал със скръбта и дай боже тя да бъде максимално отложена в живота ни, но не в нея е пречката да бъдем добри, а често пъти тази пречка сме самите ние. Скръбта е винаги повод за преосмисляне на себе си. При едни тя води до озлобление срещу Бог, а при други до тотално преразглеждане на аза и до по-голяма набожност. Имаме свободна воля и следователно право на избор. Ние и само ние, решаваме как да се разпоредим с този избор.

Чудесен стих си написала, Роси!