Пусни доброто! Нека да тече.

Къде? Към хора просто непознати.
И все по- хубаво ще повлече,
душите ни ще светнат по- благати.

Пусни усмивката! Ама къде?
Към хора, просто срещани случайно.
И тя усмивка друга ще поспре,
и някак си ще стане по - сияйно.

Намусеният свит човек в деня
върви ,но сякаш окован с окови.
Не вижда и самата светлина
и сам се е смалил, та до основи.

Естественият си е благодат,
със него ще продумаш дума топла.
Пусни доброто в този сложен свят.
И утре ще се върне в теб отново.

21 юни 2019г., София
Росица КОПУКОВА

Пусни доброто в този свят да сее благодат, то неминуемо ще се завърне при теб и ще те направи духовно по-богат. Това е безкрайно вярна мисъл, която ти, Роси, си формулирала максимално точно в стихотворението си. Силата на твоите стихове се крие в немалка степен и в това, че читателят е усещал в смътна форма нещата, които ти изричаш явно. По тази причина той чисто психологически се чувства подготвен и съпричастен към откритията ти в лирико-психологически план. Много ми хареса и казаното от теб за усмивката:

"Пусни усмивката! Ама къде?
Към хора, просто срещани случайно...
и някак си ще стане по-сияйно."

Това безусловно е твое поетично откритие!