Когато спра на прага на гнева

и го стопирам да не ме подхлъзне,
си казвам: " Има много синева,
и много бъдеще в света нахъсен!"

И карам си напред, тъй както знам,
и както ми е леко на душата.
Опитвам се да пазя своя храм
и да залагам на човещината.

По-рано бях по- гневна на света
и забелязах, че не се променя,
но праща Бог и хубави чада,
а тях ги има в цялата Вселена.

И с тях спокойно можеш да вървиш,
и да намериш много благи думи,
и щипка щастие да съхраниш...
Такива хора искам помежду ни.

28 юни 2019г., София
Росица КОПУКОВА

да гребена на обобщението, Роси!

"...щипка щастие да съхраниш...
Такива хора искам помежду ни."

Да, няколко скъпи нам и позитивни божии чеда, могат да ни донесат щастие и покой на душата.
"...а тях ги има в цялата Вселена."

Великолепно стихотворение, отрицаващо гнева, като една най-низша и първосигнална реакция, която следва да заобикаляме в името на възвишените неща!

Много сърдечни и топли думи си написал в твоята позитивна оценка.

"И карам си напред, тъй както знам,
и както ми е леко на душата."
Чудесна житейска философия.
Хубава вечер!

Успех!