Няма да спра и до поредната стихосбирка,
тя ще е предпоследна,
някъде ангелите за мен правят сбирка,
за да ми пращат нагледно

пристан за всяко вълнение мое,
като словесна палитра,
сядам в някое тихо усое,
започвам да се разплитам,

започвам свойта душа да вая
в мъдрост, дошла от небето,
как се случва дори аз не зная,
това ми е битието.

Щедър е Божият извор към мене,
а такъв извор е злато,
само пред Бога съм аз на колене
и той ме дарява богато,

и ме закриля от набези долни,
усещам го ежедневно.
Стих да напиша Богоугоден-
няма да спра до последно.

1 юли 2019г., София
Росица КОПУКОВА

Не бива никога да спираш да пишеш! Един истински поет няма право на почивка от поезията. Бог ти е дал дарбата да пишеш до последно. Така виждам нещата аз. По тази причина следващите редове от стихотворението ти са истинско Откровение:

"Щедър е Божият извор към мене,
а такъв извор е злато,
само пред Бога съм аз на колене
и той ме дарява богато,

и ме закриля от набези долни,
усещам го ежедневно.
Стих да напиша Богоугоден-
няма да спра до последно."

Поздравявам те!

Тази нощ от 2.00 по " Нощен хоризонт" на БНР разговор за последната ми книга със стихове и разкази " Между радостта ъ тъгата" , за смисъла на живота, за човечността, за оптимизма - аз пред слушателите. Ти си нощно чедо, може да ме чуеш.


Благодаря за хубавите думи.