За някои дом е целият свят,

излезли от бащина стряха,
за други е път на успехи богат,
за трети - начало на краха.

А има такива, сковани в една
самотна и стихнала стая
или в еснафската си падина,
ограничени докрая.

Не можем да съдим, ни да променим,
различна е нашата карма,
но нека в дома си поне да градим
и нещо след нас да остава.

7 юли 2019г., София
Росица КОПУКОВА

и ти отлично си предала това чрез мъдрия си стих, Роси. Пропити с философско проникновение и своебразна семантична поанта са редовете:

"Не можем да съдим, ни да променим, различна е нашата карма,
но нека в дома си поне да градим и нещо след нас да остава."

Куплет със сентенциално звучене. Поздравление!