Пристъпвам в ранния момент от есента,
а още ми е младо на душата,
видът ми не прилича на листа,
които отпътуват към земята.

Не съм и птицата - пенсионер,
лети ми се и си летя все още,
човекът прави го живота чер,
а той да бъде чудо е възможно.

И без да съжаля нито за миг,
че в моята България останах,
аз пак ще кажа: " Господ е велик!"
и докласих без трусове и рани.

И в шеметната младост поживях,
в душа поела чуждите проблеми,
и пролет ми е още, не успях
да съчинявам старчески поеми.

Нататък как ще бъде и не знам,
обаче се усещам още млада
над възрастта минавам с огнен плам
и сили имам просто да се радвам.

11 юли 2019г., София
Росица КОПУКОВА

Всяка една възраст има своите плюсове. Това го осъзнават и други, но малцина са, които могат да го претворят в изящен и отимистичен стих като твоя!