Като прилив на нежност, като морска вълна
е родена да бъде всяка земна жена,
като пролетен вятър, като птичия глас,
но животът я прави в някой ден, в някой час

гневна, бурна, различна, ураганна дори,
то не й и прилича да се бори в борби,
но каква ти идилия във поредния век,
все за нещо се вихри този делник нелек.

И самата природа се измества така,
че създава направо стоманена жена.
А дали има смисъл, а дали е добре,
този отговор липсва - за векове.

Бог е имал идея за женския чар,
за това - на мъжа тя да бъде другар,
но човеците тука не живеем в синхрон
със небесните знаци и с космичния тон.

13 юли 2019г., София
Росица КОПУКОВА