Ден със ден при мен не се повтаря като идея, мисъл или цвят, работа да е - не ме товари, само да е Божа благодат. Ден със ден при мене е различен, ако може - все да е красив, в красотата времето протича със усещането, че си жив. Ден след ден различен стих ми носи от богатствата с неземен вид, та ми праща щедро на подноса някой непознат за мене гид. Ден след ден безкрайната Вселена ме дарява - стрък от чудеса, шета по космическата сцена, осветена, моята душа. Даже и на сън ми е прекрасно. Как е хубав този Божи свят! Ще призная, често ми е тясно и пътувам все напред - назад! 13 август 2010 г., Солун, на залива Росица КОПУКОВА

Ден със ден при мен не се повтаря
като идея, мисъл или цвят,
работа да е - не ме товари,
само да е Божа благодат.

Ден със ден при мене е различен,
ако може - все да е красив,
в красотата времето протича
със усещането, че си жив.

Ден след ден различен стих ми носи
от богатствата с неземен вид,
та ми праща щедро на подноса
някой непознат за мене гид.

Ден след ден безкрайната Вселена
ме дарява - стрък от чудеса,
шета по космическата сцена,
осветена, моята душа.

Даже и на сън ми е прекрасно.
Как е хубав този Божи свят!
Ще призная, често ми е тясно
и пътувам все напред - назад!

13 август 2010 г., Солун, на залива
Росица КОПУКОВА

При теб всеки един ден е с отделен колорит, Роси, защото душата ти е богата на доброта и откритост. Затова и стихът се е излял по чудесен начин!