Аз никога не гоня тишината,
след звън не тичам, той ще се повтори,
но няма да повторят небесата,
което тишината ми говори.

И само шепот от клавиатура
ще пресъздава жажда на душата,
и стиховете ще са партитура
на земното, дошло от необята.

А може да е проза, бъдещ спомен,
дошъл да го извае тишината,
тя по е нужна в този свят огромен,
защото претворява красотата.

Не може и да се сравни със буря
и няма да те кара да се бориш,
освен към себе си да попритуриш
корона от дърво, но не без корен.

Аз никога не гоня тишината.
В отделни мигове стоя във нея.
И пиша своя шепот от душата.
И може би най-правилно живея

2 септември 2019г., София
Росица КОПУКОВА

Но онзи, който успее да я чуе и разбере какво му казва става най-богатия човек на този свят. И в този смисъл живее най-правилно. Всъщност това е точно смисловият акцент от финала на стихотворението. Много дълбок и философски стих, Роси. Поздравявам те!

"и стиховете ще са партитура
на земното, дошло от необята.
А може да е проза, бъдещ спомен,
дошъл да го извае тишината"

Великолепно!

Очаквай утре нашийо с рендето да сипе талаш от някакво моеподобие.

докато,отнякъде се появи Рустам и му заглевущи една оглушителна плесница. Ти уличи Чукчата в плагиатство, а Рустам- в поголовна простотия и простащина. Направо му се изхрачи в организма. Смачка му много лошо фасона.

редовно го чета Рустам и вдигам за всеки негов материал палец нагоре. Знам и за последните му доказателствени успехи срещу Чукчата. Ама тойо и да го плюеш, па рие.