Обичам класиката: старите албуми,

които ми разкриват светове,
надиплени във страници със думи,
зад снимки, дето връщат векове.

Обичам класиката в стенните портрети,
във вечността на приказен пейзаж,
които сякаш като живи гледат
и внасят дух в предмет и антураж.

Обичам класиката в старите гоблени,
с бродирано вълшебно битие,
в покривките със кръстен бод,заплели
в конците най-кадърните ръце.

Обичам стана с чудните килими,
където сякаш времето тъче
неземна красота, но вместо рими,
то слага шарки, чудо да врече.

Обичам всичко, дето ще остане
след нас като изстрадана следа.
Потомък може някога да хване
я бод, я нишка, четка и сълза.

И да реши да продължи в безкрая,
оттам, отдето нявга е било.
Защото класиката носи, зная,
невидим знак за род и потекло.

15 септември 2019г., София
Росица КОПУКОВА

Толкова поетично го изразяваш и чрез всеки един куплет възпяваш класическите неща по един неповторим начин. Когато слушах твоите стихове по Нощен хоризонт на БНР, рецитирани от самата теб, синтезът между твоя глас и поезията, която пишеш, беше впечатляващ. Представи последната си книга по един великолепен начин.

"Обичам всичко, дето ще остане
след нас като изстрадана следа.
Потомък може някога да хване
я бод, я нишка, четка и сълза.

И да реши да продължи в безкрая,
оттам, отдето нявга е било.
Защото класиката носи, зная,
невидим знак за род и потекло."

Не виждам кой друг би могъл да напише по-прекрасна поетична мотивация за необходимостта от класиката!

За твоя проникновен и пространен поглед към моята поезия. Бъди жив и здрав, приятелю.

Нека сме живи и здрави и двамата, както и близките ни!

Успешна седмица!