Мълчанието също е лъжа,

когато крие гнусна биография,
когато крие тонове вина
и тя завършва в мрачна епитафия.

Когато покрай лустрото кълни
червиво семе от червиви делници,
не се прощават толкова злини,
не се и смилат като в бяла мелница.

На друг да искаш да повличаш крак,
който край тебе просто място няма,
това е подъл и кощунствен знак
от непростима някаква измама,

която хората подвежда и руши
на други логиката на живота,
със оправдания не се теши,
защото няма светло име злото.

17 септември 2019г., София
Росица КОПУКОВА

Бих го окачествил и като гневно, но рожба на справедлив гняв.

"Мълчанието също е лъжа,
когато крие гнусна биография,
когато крие тонове вина
и тя завършва в мрачна епитафия...

защото няма светло име злото."

Поздравление, Роси! Творба заклеймяваща и обобщаваща!

благодаря от сърце. Хубав празник днес.

Но бях напълно изключил, че днес е Вяра, Надежда и Любов и празник на София. Една роднина ми се обади по тел. и от нея се присетих.

Честит светлия празник и на теб! Много здраве, щастие и творчески успехи ти желая!

лиши го от морал и етика.

като се натряскаш, ти се развързва езика. И тогава някои започват да драскотят. Като щури. Всеки Божи ден. Защото всеки ден смучат. От сутринта. Като скотове.

че ще остане в съкровищницата на българската литература чак когато му направя клизма според хороскопа в югоизточна Европа...

се иска трезва преценка, а бедничкият я няма. Омъглила се е у пиячката.

Защото искал да я води на почивка в село Гинци. Ама само по опници, в компанията на рунтави грузинци. Та да я опъват там вкупом. Изглежда, че се е засегнала, милата...

голяма драма Ваца и Чучалама.