Един въпрос витае във Вселената:

защо не устоява любовта
на времето, промените и славата
и все по- често си отива тя?

Какво, като в мечтателите стихове
напира жаждата за красота,
а във реалните ни земни мигове
проблем е неизбежен: трайността.

И ни звучи като една утопия
под сянката на вечната тъга.
Въпрос без отговор, а и без логика:
защо умира бързо любовта?

Назад, като се върнат поколения,
тя по- щастлива сякаш е била,
вървим напред в космичните прозрения,
но някъде се губи точно тя

24 септември 2019г., София
Росица КОПУКОВА

И имаш техниката да ги поднесеш в най-точните поетични одежди. И мен са ме вълнували подобни въпроси, свързани с любовта, но признавам, че не успявах да ги поднеса в толкова стройно философско-лирично стихотворение, като твоето.

"...защо не устоява любовта
на времето, промените и славата
и все по- често си отива тя?...
вървим напред в космичните прозрения,
но някъде се губи точно тя"

Поздравление! Настръхнах!

Защо Чукчата е така озлобен? Озлобен е, защото не можа да се уреди за соросоид. Нали си е задръстен смотаняк, завалията...

Затова сутрин, след като се събуди с натежала глава, започва най- напред да мрази себе си. След като се завлече до компютъра, за да се изцвъка, се сеща за нас- Копукова, Апостолов и Мисана. И започва да ни кълне, проклина, попържа и псува.

Привечер, когато се насмуче, намразва вече целия свят. Така е то- не можа да се уреди за соросоид този левак и туй то.

уреди този калпак и туй то. Задръстеняк, смотаняк, левак и пършивец. Затова се изяжда от злоба и омраза. Чунким ние сме му виновни за това, че на две магарета сено не може да раздели...