Надбягва се със вятър слънчев лъч,
опитва се душата да погали,
а есента му дава път без жлъч,
защото хората навярно жали.

А на пазара лудите цени
отдавна са побъркали народа,
вървя по тези земни ширини
и си събирам ей тъй плод до плода.

Орехчета и шипки, и лещак,
и кестени да сложа в гардероба,
и билки в есенния пущинак,
и джанки - всичко против зла прокоба.

И да не мислите, че само аз
събирам даровете пролет - есен,
пенсионерите са час по час
с митичната надежда за по-лесен

животецът да мине покрай тях.
За мен това не е необходимост,
но в погледите се чете и страх,
и благодарност. Есенната милост

им дава шанс да спастрят някой лев,
сега, под билото на планината.
Октомври ни зарежда с ветрове,
но дава гратис шепа от благата.

6 октомври 2019г., София
Росица КОПУКОВА

Нито за миг не скъсваш с човешкото, а методично го развиваш в творбите си.

"Надбягва се със вятър слънчев лъч,
опитва се душата да погали,
а есента му дава път без жлъч,
защото хората навярно жали."

Красиво и неочаквано! Поздравявам те!

че вече втасва мерлото...

имаш право.