Откривам те на пътя. С твойте грешки,
понесъл като тежък армаган,
живот объркан, като малка пешка
се луташ ха нататък, ха насам.

И само любовта ще го оправи,
ако не криеш грешките с лъжи
и нищо друго просто не остава
да кажеш днес, каквото ти тежи.

Аз, откривателката на проблеми,
съм понатрупала отдавна стаж
как да спася в житейските дилеми
закъсалата пешка без кураж.

Недей мълча, че времето изтича
за хубавото, дето предстои,
тя, любовта, да знаеш, не се срича,
тя се постига, даже след борби,

тя трябва истински да се живее
и в погледа ти ясно да личи,
че я желаеш, и че я умееш.
А грешките - тях просто забрави.

11 октомври 2019г., София
Росица КОПУКОВА

Пешката, която сме, напредва мъчително към 8-я хоризонтал, за да се трансформира в по-мощна фигура. Но без силата на любовта тази метаморфоза не може да се извърши. Блестящо си предала чрез стиха си дълбокия смисъл на житието ни, Роси.
Свалям ти шапка за поезията!