СМИРЕНИЕ

Смирението не е беднота,
не е и липса на мечти и вяра.
Смирението е пред вечността,
на него само Бог е господарят.

Престъпиш ли, макар да е една,
от Божиите заповеди - идва
възмездието като сеч от висина,
не можеш нищо с устрем да постигнеш.

Смирението просто е поклон
пред Бога, но и пред човещината.
И неочаквано ти дават трон,
но сядай с мисълта за добротата.

Не се самозабравяй ти на глас.
Успехът ти е карма изплатена.
Натрупаш ли си друга час по час,
пак ще те помни цялата Вселена.

КОГАТО ГУБИШ....

Когато губиш, идва ясен знак,
че към живота нещо те задържа,
човек, изкуство, да се хванеш пак
и да осмислиш накъде да тръгнеш.

Когато губиш, не е само мрак,
явява се и светлина в тунела
и тази светлина ти дава знак
как да достигнеш себе си в предела.

Когато губиш, Господ е със теб,
но не съзнаваш, че ще го усетиш
на границата от " преди" и " след",
където полетът се сменя и крилете.

НЕ СЕ ЗАХВАЩАЙ

Не се захващай за един човек
и той да ти е хляба, че и ножа,
да ти е сол и сладост, та до век,
защото ще забравиш колко можеш.

Животът, непредвиден, се върти
и този някой, ако те подхлъзне
или попаднеш в шеметни води,
или пък си покаже кой е всъщност,

тогава накъде ще полетиш?
От свойто " аз" съвсем не се отказвай
и видиш ли съмнителни черти
вратата хлопвай и не се наказвай

Изкуството да се оправяш сам,
без да вредиш на никого, е дарба.
И Бога потърси в човешки храм,
и вярвай, помощ ще получиш, вярвай.

НОЕМВРИ

Ноември отстъпи прекрасното време,
но вече нашепва, че той е на ход,
обеща, да не ни е беда или бреме,
да бъде един златоок епизод.

От циганско лято да не брули със хали,
плавно да властва и с чар да вали,
навярно сам Господ така ни пожали,
да бъдем щастливи, пък не много зли.

Не знаем какви са небесните тайни,
но милост " отгоре" добре ни дойде.
Та нека да бъдем поне благодарни
за толкова щедрост под нашто небе

27 октомври 2019г., София- Симеоново
Росица КОПУКОВА