В Симеоново той съществува от двеста години,
може би е засаждан по турско в чифлика на бея
и е пълен с история, която не знаем и ние,
но е здрав, издръжлив, със корона от нашето минало.

И кората му стъргаха някакви прости човеци,
да живеели вечно, от сока, но вече ги няма,
и подрязваха клоните яки, на слънцето пречели,
но дъбът си стои, на Симеоново храма.

Няма грам намерение нито да съхне, да вехне,
има силна снага и потайно стаено мълчание,
там играхме деца, та чак остаряваме вече,
но дъбът си стои- няма вопъл и няма стенание.

Ще живее след нас, аз в това съм във повече сигурна
и навярно на краха на алчните ще е свидетел,
времена покрай него ще минат и пак ще са минало,
ала той е стоик и без страх ще брои вековете.

Този приказен дъб, хубав спомен от моето детство,
е урок нескончаем - как се издържа на всичко,
това мощно дърво, всеки път достолепно ми шепне:
- Не предавай живота. Дотука се справи отлично!

30 октомври 2019г., София
Росица КОПУКОВА

научих за него. На върха на хълма, над Кокалянския манастир, се извисяваше Кръстатия дъб /известен още като Аспаруховия/, защото беше на над хиляда години. Но после връз него падна мълния и го съсипа, а наркомани довършиха остатъка от него. Днес, уви, това величествено дърво не съществува, но поне е в спомените ми.

"- Не предавай живота. Дотука се справи отлично!"

Чудесно послание на Симеоновия дъб, което ти можеш и трябва да следваш! Амин!

Пак Е Мек, а е и Хептен Мекичък. Затова трябва редовно да си пие простамола!

Здравей, Роси. Най-старото дърво в България също е дъб- в с. Гранит в двора на църквата. Датират го от 365-370 г. сл. Хр., с около 300-315 г. по-ран от Байкушевата мура. Веднъж го видях при ходенето из този район- между Стара Загора и Пловдив се намира.
Поздрави!