Понякога се връщам в младостта
и си задавам честните въпроси
дали тук исках аз да се родя:
да. Все България в сърцето нося.
При мойте скъпи майка и баща,
но, въпреки че съм докрай оптимистична
и устояла в не една борба,
и с чиста съвест се наричам личност,
не бих желала същия живот-
на пътя с доста неприятни хора,
ни същите любови - в своя ход
те вече си заминаха нагоре.
Но, питам се сега, дали тогаз
такива стихове аз бих създала?
Навярно всеки наш съдбовен час
си има смисъл в новото начало.
И въпреки това - във вечността
аз моля Бог със светли да ме свърже
един ден, щом в света се преродя,
със много красота да ме обвърже.
И пак да има радост и любов,
и мир да има, някъде, където
аз пак ще се раздавам в благослов,
да бъде по- щастливо битието!
И искам пак да съм поет, и пак
на ангелски крила да попътува
душата ми, като небесен знак,
че може доброта да съществува!
5 ноември 2019г., София
Росица КОПУКОВА
Обувка за нишан оставих
Великолепно представяне на футболистите ...
със поредната жена,
ала вече ми дотегна
да ме правят на баща.
Да ме гонят за издръжки,
да се крия тук и там,
теглилата ми са мъжки
и покой си аз не знам.
Днес не искат да ме видят
ни жените, ни деца,
на какво да ми завидят:
беден татко без пара.
Аз във всеки стих мечтая
за безумните си дни,
много лош ще ми е края,
есента ме осени.
6 ноември 2019г., София
Росица КОПУКОВА
"И искам пак да съм поет, и пак
на ангелски крила да попътува
душата ми, като небесен знак,
че може доброта да съществува!"
На всички твои критици и завистници ще кажа: Ето, такава поезия не е по силите на чучелото и никога няма да бъде. То може единствено да графоманства. А вторият стих, който се отнася персонално за него, може да буди само жал към невзрачната му и несретна личност.
"И искам пак да съм поет, и пак
на ангелски крила да попътува
душата ми, като небесен знак,
че може доброта да съществува!"
На всички твои критици и завистници ще кажа: Ето, такава поезия не е по силите на чучелото и никога няма да бъде. То може единствено да графоманства. А вторият стих, който се отнася персонално за него, може да буди само жал към невзрачната му и несретна личност.