Той винаги набива на очи
натрапливите си пластични стъпки
и отдалече просто си личи,
тя, суетата е комплекс от кръпки.

С каквато маска да си във ръка,
зад нея суетата пак прозира,
та този танц завихря те така,
каквото хубаво твориш - умира.

И най- добре естествено живей
и виждай хората около тебе.
Егоцентризмът е като плебей,
който те прави утре непотребен.

И егото, пресякло твоя път,
те прави смешен, даже да не знаеш.
Така е сътворен за нас светът-
танцувай като радост от безкрая!

7 ноември 2019г., София
Росица КОПУКОВА

ИЗВОР
Светкавица любов
в небето тъжно на живота.
Потичат капките на чувството
към зажаднялото сърце –
потича бавно
затлаченият извор на зачатието,
преди да се избистри в сътворението.

Отлично подбрано заглавие на едно мъдро стихотворение, предупреждаващо, че позата и суетата не могат да родят нищо позитивно. Поздравление, Роси!
А народът е казал: "Предупреден - половин спасен!"

Боко ги е@a жестоко.
Портних Чукчата ще клати-
той ще мези пак с домати.

Това хайку плаче за литературна награда!

благодаря за хубавите думи. Светъл петък, днес е Архангелов ден.