Закономерно се отварят вратите на времето,
закономерно се остарява,
но аз съм яхнала яко стремето
и искам нещо тук да оставя.
И искам един ден да ме помнят с книгите,
в които има добро и смисъл,
със стиховете на чучулигата,
която тук са нарекли Росица,
със всечовешката ми белетристика,
която крачи със смели крачки,
да оставя малко земна статистика
защо живях и какво значих.
И имах тази космична лотария:
в мир се родих и в мир живея,
в една райски красива България,
а не само в частица от нея.
Понеже нещата са необратими,
макар по дух и вид да младея,
аз искам творчеството ми да е зримо
за много следващи .поколения.
Аз съм писател на своето време,
то може утре да бъде друго,
какво е било днес радост и бреме
да кажа, това е моя заслуга.
15 ноември 2019г-, София
Росица КОПУКОВА
"И имах тази космична лотария:
в мир се родих и в мир живея,
в една райски красива България,
а не само в частица от нея."
Ще останеш в съкровищницата на българската литература!
