Обичам хората да ги усмихвам,
а не да ги обгръщам с мрачина.
Обичам добрината да не стихва,
макар и утопична да е тя.

Така красиво е да си обичан
без евтините сметки в този свят,
щом си щастлив - в живота имаш всичко,
но нямаш, ако само си богат.

А аз намирам в хорската усмивка
най-хубавото благо на света.
Където светлината се разлива,
се вижда правилният път към Вечността.

Когото Бог създавал е лиричен
и със изкуство го е надарил,
аз зная, че той много го обича
и на небето е премного мил!

29 ноември 2019г., Симеоново, вилата
Росица КОПУКОВА