Ще падат четири тополи във двора на съседа,

облечени или пък голи, да им се ненагледаш.

Обаче от височината дома му застрашават.
Ще стават жертва в планината, за да се оцелява.

Понякога така се случва, красавиците падат.
Урокът вече е научен, нататък се предава:

не винаги от красотата във двора има полза
извили са докрай снагата, но в свръх голяма доза.

Прекрасни са със външността си, но вятър ги огъва.
И ето на - ще се прощаваме. Отново съм посърнала.

Не винаги са хармонични човекът и природа!
Той има свои сметки лични. Тополите са горди.

Резачката ще се завихри и гордостта ще сваля.
И тъжен вятърът затихна - с тях няма да се гали

29 ноември 2019г., София
Росица КОПУКОВА

Те са като жирафи сред другите растения. Казала си пределно точно в прочувствения си стих, Роси:

"не винаги от красотата във двора има полза
извили са докрай снагата, но в свръх голяма доза."

За жалост рязането на тополи се превърна напоследък в мода, превишаваща многократно риска от падането на тези дървета при силен вятър. Дори кметът на град Сливен разпореди изсичането на стотици тополи в града, които бяха един от неговите символи. Ей така, за всеки случай - превантивно. Дърветата са не по-малко живи от нас хората. И не заслужават това варварско отношение.

невероятно красиви и стройни са и нищо им няма, но са близо до две къщи - една на съседа и една на отсрещен съсед и наистина при вятър много се накланят. Дали са му разрешение, доколкото разбрах и няма как - отиват си. А ми е мъчно, не е истина. Като за моя бор, помниш.