Някъде минава Добротата,
без да усетиш, пък я разбереш,
спира услужливо пред вратата,
тъкмо решиш, че нямала адрес.

И те вдъхнови напред по пътя,
досега си правилно вървял,
в този свят, от грубости окършен,
да знаете, има и идеал.

И на всичките егоцентрици
добротата слага им черта.
Може би е в хора - единици.
Ала спря пред моята врата.

Неочаквано. И с топло чувство
ме попита:
- Роси, как си ти?
Толкова се впечатлих, че рекох:
- Светна ми във твоите черти.

Как да съм, не знам, добре ми стана,
щом при мен пристигна, Доброта.
Много ми се иска да останеш
винаги по нашата Земя.

Ще те срещам с Коледна погача
и с Великденския козунак,
само тук да крачиш и да крачиш,
и да ми гостуваш пак и пак.

9 декември 2019г., София
Росица КОПУКОВА