Все нямам какво да ти кажа, щом всичко е казано,

обаче през дупчица чезнат май мойте слова.
И всеки съвет е подобно трева непогазена.
Дори да повтарям, се питам: " Какво от това!".

Какво да минавам през думите, стоплени вече
от твоята ласка. От ласка на обичен мъж.
Но някъде губят се, някъде там, надалече,
дали пък сърцето не иска по още веднъж

да кажа пак своята дълга тръпчива тирада,
тя носи наслада на теб и как става, не знам.
То да се чудиш какво за мъжа носи радост
и какво разгорява неистово мъжкия плам?!

Може би има неписани висши закони,
кармично привличане в нашия земен дует.
Дори и аз се обърквам сега във астралните зони,
обаче ти чакаш и чакаш да чуеш жената - поет!

16 декември 2006г., София
Росица КОПУКОВА

и доосмислянето на любовта му към нея. Все пак, като мъж, смятам, че чакането не трябва да се проточва твърде дълго. Хубав стих за това какво е важно в любовта. Поздравление, Роси!

говоря, говоря, говоря, а това, мъжкият пол хем не дочува, хем се пали и иска още.
Благодарности.