Сезонът винаги е лято, щом ти е хубаво,

ако душата свети в злато и с друг добруваш,
ако през всичките сезони минаваш с някого,
дори през дните - вихрогони оставаш всякога

във лоното на обич истинска и на опора,
съдбата даже да притиска, щом има хора,
с които да отсееш времето, за да успееш,
сезонът винаги е лято до късна есен.

Душата има свои приливи и свои нужди,
не е създадена, за да се лута задълго чужда.
И ако в нея доминира все красотата,
то значи своя път намира човещината!

3 януари 2020г., Сърбия
Росица КОПУКОВА

За разлика от климатичните сезони, душата има свойството да задържи лятото в живота ни до самия му край. Наблюдение, за което те поздравявам, Роси! Но поздравлението е двойно, защото си въплътила това свое наблюдение в едно великолепно стихотворение. Наистина "ако душата свети в злато и с друг добруваш"..."щом има хора, с които да отсееш времето, за да успееш, сезонът винаги е лято да късна есен". Финалът обобщава казаното, чрез човещината, която лежи в основата на всичко.

Поздравление за изключително силната философска лирика!

си пийни от сутринта 5- 6 бирички или няколко литра мерло. Така правят живите класици на българската литература.