Мъглата ни събуди сутринта,
нощта кога си тръгна, не разбрахме,
и да провидиш облаче в деня-
направо за очите си е празник.

Събра софийската котловина
мъгливите талази из простора,
а от прозореца откривам аз
как тръгват пак колите, пълни с хора.

В дома ми се заражда сетен стих,
кафето ми дими и аз го пиша,
дърветата, обрулени души,
стоят на пост и мъчат се да дишат.

И в този разлюлян от делник град
опитва се да светне синевата,
но май и този път чак на обяд
ще разберем, че ходим по земята.

15 януари 2020г., София
Росица КОПУКОВА

си тръгна Графоман Гагаузин. Сега вече е по- леко се диша. С него май си тръгна и неговият солташак Ваца... Така е още по- добре. Ометоха се две много досадни същества.

"В дома ми се заражда сетен стих,
кафето ми дими и аз го пиша,
дърветата, обрулени души,
стоят на пост и мъчат се да дишат."

Зимният образ на дърветата - "обрулени души", може да бъде видян и предаден по този начин само от истински поет. С тази софийска мъгла ми припомни, Роси, един епизод от сериала "Октопод", в който най-големият шеф на италианската мафия изпращаше брониран влак с вредни отпадъци за България. Това беше в най-върлото Татово време. Виждаме, че оттогава " няма нищо ново под слънцето, а само суета и гонене на вятър." Влаковете с отровни отпадъци от Италия, и откъде ли не още, продължават да си пътуват към България, а изгарянето на тези отровни вещества, предизвикващо рак на белите дробове, се извършва под носа на софиянци, в околностите на София. Новото сега е, че искат да построят цял завод за изгаряне на сметта, по проект вече в самата столица. Тежко ни и горко на всички нас.

за пияндето нощта си отива тогава, когато му свърши пиячката.