Щом думите хитреят със усмивка,

ухаят на прикритата лъжа,
те сякаш до последната извивка
намекват ми - съвсем да не тъжа.

С усмивка да умея да отказвам
и бързо да си хващам пътя аз,
обикновено повечко приказва
този, който лъже час по час.

Не може ли с лъжа да те надвие,
тогава те изкарва виноват,
отдавна понаучихме ги тия-
усмихнати лъжци по вид и цвят.

И по- добре на други да е криво
и да си плащат своя личен грях,
как мога аз до истината жива
да си живея мирно и без страх?!

17 януари 2020г., София
Росица КОПУКОВА

който всеки Божи ден ни заливаше със словесната си помия и то в мерена реч. Направо ми се повдигаше от него. Слава Богу, отнеха му думата.

Най-лошото на Истината е, че за да живееш в нейния храм трябва да станеш монах. А това е трудно - много трудно. Затова мнозина предпочитат рутинните лъжи и преструвки. Обществото е място за всеобщо конформиране. Истината първо съществува за един, с мъка за двама, а за трима истина няма.

Много хубав стих за фалшивите думи си написала, Роси. Поздравявам те!
Финалът му е кулминация от сентенциален порядък:

"И по- добре на други да е криво
и да си плащат своя личен грях,
как мога аз до истината жива
да си живея мирно и без страх?!"

не драскоти, защото стова свое ежедневно драскотене, той обезцени, девалвира стойността на литературата.