Какво ще стане с днешните деца,
когато утре, милите, пораснат,
едно не знае майка, друг - баща,
сред връзки и раздели съпричастни.

Кой ще събира детските сълзи?
И кой в душите им ще всява вяра?
В семействената криза все върви
една тъга и друга тя отваря.

И после идва само хладина,
която я замества често дрога,
летиш далеч, над земните блата
в една илюзия на безтревожност.

Зад ъгъла очаква те смъртта.
Последен изход, ако не успееш
да устоиш с любов на любовта
и просто...да живееш, да живееш!

21 януари 2020г., София
Росица КОПУКОВА

предаващо загрижеността ти за днешните деца, на които би следвало да се крепи бъдещето. В лабиринта на този жесток и сложен свят ти предлагаш парадоксалната, но вярна и спасителна формула - "да устоиш с любов на любовта." Прекрасен стих!

(но не по вина на Бог, а само по вина на хората) - Бог е любов! Значи именно Божията любов е тази, чрез която съумяваме да устояваме на любовта.

така е.

поезията на Вацето и Чучето, защото е яка, а те пък са много готини.

11:10 - 4udovi6teto

и е нацапал гащите от кеф...