И въпреки настръхналия студ,
небето се отвори в красотата,
в града и всеки ден да има смут,
това не загрозява необята.

Щом няма бури, няма ветрове,
небето във безмълвие ни гледа,
загадка за отвъдни светове,
в които само бъдещето свети.

То знае извънземния ни път.
Студът сега ни прави мълчаливи,
напомня ни за ласка и уют,
и просто за любов, за да сме живи!

23 януари 2020г., София
Росица КОПУКОВА

Хвърляш красив поетичен мост между два на пръв поглед изключващи се свята - извънземният и земният! Пиши все така вълнуващо, Роси!

този студ. Как ли ще се отоплява, сиромашката?...