Имам в повече доброта,
който иска, го уча на нея,
ала гледам сега по света
ми се чудят, че с нея живея.

Имам сто пъти точно око,
за да уча на справедливост,
ала виждам, ме гледат със зло
и в еснафския обсег умират.

Имам дадено много от Бог
и раздавам, така, за душата,
но Всемирът е някак си строг -
само Бог ми раздава отплата

и помага ми в тежкия миг,
та накрая напълно успея,
няма криза при мен, няма вик,
аз така, със късмет, си живея.

Няма кармата ми грехове,
от такива родът ме опазил,
да си щедър така е добре,
по-добре от това - да намразиш.

И за следващ живот имаш шанс
от доброто да носиш нагоре,
не да плащаш във бъдния час
дан за злото, което си сторил.

24 януари 2020г., София
Росица КОПУКОВА

Това е Бог. Този читател е необходим за поета, а за негова радост и предостатъчен. Той е истинското мерило за таланта му, а не самозваните чучела, които колкото и да драпат няма да останат в поезията.
Наведе ме на горните неизбежни размишления, Роси, със следния куплет на поредния си прекрасен стих:

"Имам дадено много от Бог
и раздавам, така, за душата,
но Всемирът е някак си строг -
само Бог ми раздава отплата"

В това стихотворение са казани толкова много и то все важни истини, че то има освен поетична стойност, стойност и на морално ръководство:

"Няма кармата ми грехове,
от такива родът ме опазил,
да си щедър така е добре,
по-добре от това - да намразиш.

И за следващ живот имаш шанс
от доброто да носиш нагоре,
не да плащаш във бъдния час
дан за злото, което си сторил."

Майсторството да формулираш, с помощта на перото толкова важни истини, Роси, ти е дадено свише и нека пребъдва от стих в стих! Амин!

morskipesni все още не се е изцвъкал тук.

страхотен си. Нямам какво друго да добавя. Благодарности.