Книгите ми закъсняха,
не намерили си стряха,
издатели бяха готови
не за книги, за любови.

Аз обаче съм чешит,
не искам всеки бабаит,
ценя си много реномето,
не го правя на решето.

Дядо Боже забеляза
и виновните наказа.
Прати ми прекрасни хора
да помагат без умора.

Авторката съм си аз,
не друг да пише във захлас
и всеки университет
го завърших без рушвет.

Затова с открито чело
заявявам аз най- смело:
всяко мое постижение
си е собствено решение.

26 януари 2020г., София
Росица КОПУКОВА

Силата на перото е много голяма. Някой някога беше написал за музиката на Шопен: "Топове скрити в цветя". Мисля, че подобно заключение е валидно и за стойностната поезия. А ти я можеш, Роси!

Scripta manent са казвали древните, т. е. написаното остава!

и ти да получиш една тенекиена значка!

закъде без тенеке?