Обичам я България отблизо,
не от Лондон, Рим или Париж,
в проблемите й обичта ми влиза
и бори се да ги оправи триж.

Неспирно правя ежедневни стъпки
за много нужни делнични неща,
опитвам се , съшивам малки кръпки,
от важните въпроси на деня.

Сплотени сме с добрите си съседи,
крепи ни доста социален хъс
и никой към чужбината не гледа,
животът си не хвърля в земетръс,

приема, че и тука се живее,
въпросът е с какъв морал и как.
Обичам я България и в нея
един ден да се преродя ще искам пак!

27 януари 2020г., София
Росица КОПУКОВА

Убедителна си и дано младите, които панически се хвърлят към терминал 2, да прочетат това чудесно патриотично стихотворение. За жалост техните родители, медиите и цялото общество, им внушават, че оставайки в родината си ще се погубят. Сега мнозина непрекъснато се вайкат колко хубаво било по Татово време. На тези комунисти и в червата ще кажа, че ако по Татово време бяха отворили границите, всеки с радост би напуснал тази страна. Държаха ни насила в тогававашния концентрационен милиционерски лагер. Днес поне сме свободни и имаме свободи, каквито дори и Запада не познава!

Най- много харасвам провинциалните поети на България. Те са една много сладка, много готина художествено- творческа интелигенция. Малко са афиф, янлъш са, ама нейсе. Запуши го.

И аз познавам много такива. Уж отидоха за хубаво, а то всъщност само за едната пенсия. Е поне ако я доживеят, ще е по-висока от българската. Ама знае ли се?!!!

Bravo!

внасят в поезията дъха на отколешна България. Дъх на навуща, пот, нужник, кисело зеле и опинци.

имаш право.