По София не го обичат много,
навярно е и в други градове,
но там разбираш всичките тревоги
на хората, приличащи на теб.

Съвсем не е така в колата скъпа,
във нея, напращяла от фасон,
те гледа някоя особа тъпа,
с илюзия, че е на вечен трон.

А тук тече живот, безкрайно земен,
със грижи, болки, радости и смях,
усещаш се потребен-непотребен,
според това къде се вписваш в тях.

Дори да дойде строгата контрола
и някого да плаши за билет,
да вземе някой поза или роля,
пък гледаш го - приятен е наглед,

остава си незаменим във дните
той, пришълецът, градският транспорт,
сверяваш си на делника стрелките,
във него няма скука и комфорт.

Та стигнеш ли заветната си спирка,
щастлив си, сякаш си летял до Марс.
И знаеш, утре пак на мотовилка
ще те върти от утринния час.

11 февруари 2020г., София
Росица КОПУКОВА

Има нещо много хубаво в това да пътуваш притиснат от нежни дами в градския транспорт в час пик. Сякаш се усещате взаимно и съзаклятнически искате този миг да продължи дълго, дълго.

Великолепно възпяваш поетично градския транспорт, Роси! Не се сещам друг поет да го е правил.

винаги е по- интересно там, а и от ромите ще научиш всичко за социалните служби и закони, а бе - чудеса.

Вчера срещнах министъра на външните работи в метрото.

вервам ти!

посмя. Вица си го бива.

много ми хареса, посмях се, разбира се.

Майката - разкошен човек - реши да празнува рожден ден на мъжа си в мутрокъщата.
Къща на особа тъпа, с илюзия, че е на вечен трон...
Ще напиша постинг за гази къща и какво има в нея...