Трудно е да минеш над тъгата

и да пресечеш, ей там, отвъд,
в райската градина със цветята
да намериш своя земен път.

Да се балансираш с воля силна
и емоциите да строшиш,
да не се окажат разрушителни
и да можеш да ги победиш.

Само старата душа го може,
тя докрай владее мъдростта,
не е лошо да не си тревожен,
да надмогваш с ум и любовта.

Трудно е да бъдеш зрял, го зная
и на друг да подадеш ръка,
да измъкнеш някого накрая
чак от дъното на пропастта!

13 февруари 2020г., София
Росица КОПУКОВА

Финалът му е венец на мъдростта:

"Трудно е да бъдеш зрял, го зная
и на друг да подадеш ръка,
да измъкнеш някого накрая
чак от дъното на пропастта!"

Много ми хареса, Роси. Поздравявам те!

по- често слушаш грандиозната музика на Анчето от Плевен.

вярно е. Не мога да спра да се смея.

Живите класици на българската поезия ни съвет да се борим с тъгата, като люскаме повечко мерло...

Гребеш с канчето от бурето и лочиш. Така е най-пуетично.