Постинг
21.02.2020 17:30 -
ЗАВИСТТА

Когато завистта пристъпва тихо,
подобно сова в лепкавата нощ
не спи, а гледа зорко и злобливо,
то остави я - в крехката й мощ.
Не казвай нищо. Тя сама ще срине
илюзията за пиедестал,
където Господ дал и Господ минал,
той чадото си не оставя в кал.
И някъде - като налъм очукан,
самата себе си ще спъне тя.
Красивото е винаги на тръни,
щом е изпратено от Вечността!
21 февруари 2020г., София
Росица КОПУКОВА
Следващ постинг
Предишен постинг
ЗАВИСТТА.
цитирайsidhaarta написа:
ЗАВИСТТА.
3.
missana -
Само в три куплета израчаш големи истини, изваяни с длетото на поезията, Роси!
21.02.2020 23:27
21.02.2020 23:27
Дори и боговете изпитват завист и това лежи в основата на не един мит от древногръцката митология. А за хората какво остава...! Но едно нещо е благородната завист, а друго е черната завист на подлеца скрит под качулка, за да е анонимен и без лице. Ти много точно предвиждаш нейния жалък свършек:
"Не казвай нищо. Тя сама ще срине
илюзията за пиедестал,
където Господ дал и Господ минал,
той чадото си не оставя в кал."
Има нещо твърде трагично, голготско, ала и много величаво в този толкова силен финал:
"И някъде - като налъм очукан,
самата себе си ще спъне тя.
Красивото е винаги на тръни,
щом е изпратено от Вечността!"
Свалям ти шапка за перото!
цитирай"Не казвай нищо. Тя сама ще срине
илюзията за пиедестал,
където Господ дал и Господ минал,
той чадото си не оставя в кал."
Има нещо твърде трагично, голготско, ала и много величаво в този толкова силен финал:
"И някъде - като налъм очукан,
самата себе си ще спъне тя.
Красивото е винаги на тръни,
щом е изпратено от Вечността!"
Свалям ти шапка за перото!
missana написа:
Дори и боговете изпитват завист и това лежи в основата на не един мит от древногръцката митология. А за хората какво остава...! Но едно нещо е благородната завист, а друго е черната завист на подлеца скрит под качулка, за да е анонимен и без лице. Ти много точно предвиждаш нейния жалък свършек:
"Не казвай нищо. Тя сама ще срине
илюзията за пиедестал,
където Господ дал и Господ минал,
той чадото си не оставя в кал."
Има нещо твърде трагично, голготско, ала и много величаво в този толкова силен финал:
"И някъде - като налъм очукан,
самата себе си ще спъне тя.
Красивото е винаги на тръни,
щом е изпратено от Вечността!"
Свалям ти шапка за перото!
"Не казвай нищо. Тя сама ще срине
илюзията за пиедестал,
където Господ дал и Господ минал,
той чадото си не оставя в кал."
Има нещо твърде трагично, голготско, ала и много величаво в този толкова силен финал:
"И някъде - като налъм очукан,
самата себе си ще спъне тя.
Красивото е винаги на тръни,
щом е изпратено от Вечността!"
Свалям ти шапка за перото!
освен да ти турят кървав палец, друго не могат да направят.
цитирайще си ги бодна на модната шапка!
цитирайТърсене