За стиховете ми не трябва кокаин,
ни вино, ни цигарен дим да пуши,
космическият път им е един-
и той е Божие великодушие.
И кръчмата съвсем не им е дом,
нито със тях заспивам на тревата,
нито в душата ми нахълтват с взлом,
а тихичко почукват на вратата.
И ако разумът надвива в тях,
дължи се на небесните закони,
страдания до дъно не видях,
" отгоре" ме крепят, не милиони,
защото се опитвам в ритъм чист,
незлонамерен, просто да живея,
като изваян в белотата лист
над който стихотворни мисли лея.
Пътува ми се в този хубав свят,
не бързам никак да си заминавам
и моля се за мир и благодат,
и аз красиво да го отразявам.
Да се усмихнат едрите звезди
над Симеоново и да ми кажат:
" При нас е приказка от светлини,
но имаш още " долу " да разказваш!"
24 февруари 2020г., София
Росица КОПУКОВА
"защото се опитвам в ритъм чист,
незлонамерен, просто да живея,
като изваян в белотата лист
над който стихотворни мисли лея."
Точно и завладяващо!
"защото се опитвам в ритъм чист,
незлонамерен, просто да живея,
като изваян в белотата лист
над който стихотворни мисли лея."
Точно и завладяващо!
да пиемо все до краю ночи...
да пиемо все до краю ночи...