Обикновените неща вълнуват
сърцата, но способни за обичане,
пулсират , но съвсем не се преструват,
че каузата заслужава вричане,

че падат просто сенки върху личности
и някои потъват във проблеми,
обикновените неща изискват
души разбиращи, души големи.

Обикновените неща ни стягат
и страшно е - надлъгване на помощ,
животът - като въздух под налягане
и като въздух, зареден с притворство.

Накрая всеки плаща своя карма,
но по- добре човешки да живеем,
да, нищо в този свят не се прощава,
но който оцелее- оцелее.

5 март 2020г., София
Росица КОПУКОВА

най-достойните винаги оцеляват. Като единствен смисъл в този свят лично аз виждам възвисяването на душата, защото в овъдното тя трябва да може да се рее безпрепятствено, а тук - на Земята, все още се учи да лети. Земята сякаш е полигон за усъвършенстване на душата.

"Обикновените неща" - чудесно е това заглавие, Роси. Всъщност, погледнато от един парадоксален ъгъл, обикновените неща не са никак обикновени. И ти прекрасно си го казала /отново прозрение от висок духовен ранг!/:

..."че падат просто сенки върху личности
и някои потъват във проблеми,
обикновените неща изискват
ДУШИ РАЗБИРАЩИ, ДУШИ ГОЛЕМИ"...

Поздравявам те за духовните истини, които изричаш толкова поетично!