Природата е все така красива,
под слънцето отново обич носи,
на вилата кокичетата мили
ми кимат и живеят без въпроси.

Ветрецът гали нежно планината
и облачета пръсната белеят,
и нищо не издава по земята,
че хора борят се да оцелеят.

Пристига пролетта със куп надежди,
които някак днеска са скосени
и времето навъсило е вежди,
съдбите ни са сякаш прекроени.

В безмълвно неведение сме всички,
какво ще бъде още и не знаем,
остава простичко да се обичаме
и във молитви Бог да приласкаем.

13 март 2020г., София
Росица КОПУКОВА

"Пристига пролетта със куп надежди,
които някак днеска са скосени
и времето навъсило е вежди,
съдбите ни са сякаш прекроени.

В безмълвно неведение сме всички,
какво ще бъде още и не знаем,
остава простичко да се обичаме
и във молитви Бог да приласкаем."

По-точно и въздействащо едва ли друг би успял да напише такива актуални поетични редове. Свалям ти шапка за перото!

Пак се разбесня, пак го хванаха братята...