Постинг
28.03.2020 08:27 -
КАКТО КАЗВАШЕ ПОЕТЪТ
" Човекът е човек тогава, когато е на път".
Стихът на Пеньо Пенев вече отдавна стана кът.
Сега пътува черен вирус по всичките земи,
а нас остави ни във къщи вопиющо сами.
И красотата на туризма до интернет опря,
къде отиде магнетизма да шеташ по света?
Да чувстваш пулса на живота под своите нозе
и да си вземеш своя квота от всички брегове.
Природата ни се усмихва и мами ни навън,
а ние гледаме кой кихва, стоим като на трън.
Край нас минава красотата със видими следи,
но си затваряме вратата пред всякакви беди.
И времето се преобръща пред нашите очи,
назад не може да се връща, напред - мълчи, мълчи..
Каквото Господ каже - става, отдавна зная аз,
той нови правила поставя невидимо пред нас.
27 март 2020г., София
Росица КОПУКОВА
поетът от Плеядата Жоашен дю Беле /1522 - 1560/ е изказал по смисъл същата мисъл, столетия преди Пеньо Пенев, във финала на знаменитото си стихотворение "Да дириш Рим във Рим":
"Виж Тибър, който в бяг към морски бряг отива,
е тук като преди. Така върви светът:
което е под ключ, от времето загива,
ала ще устои, което е на път."
Лишиха ни, Роси, от правото да скитаме волно и да пътуваме. Ти си го казала толкова хубаво:
"Природата ни се усмихва и мами ни навън,
а ние гледаме кой кихва, стоим като на трън.
Край нас минава красотата със видими следи,
но си затваряме вратата пред всякакви беди."
Да си в епицентъра на пролетта, но да не можеш да й се насладиш пълноценно, това си е Божие наказание. Дано да не трае твърде дълго! Поздравявам те за стиха!
цитирай"Виж Тибър, който в бяг към морски бряг отива,
е тук като преди. Така върви светът:
което е под ключ, от времето загива,
ала ще устои, което е на път."
Лишиха ни, Роси, от правото да скитаме волно и да пътуваме. Ти си го казала толкова хубаво:
"Природата ни се усмихва и мами ни навън,
а ние гледаме кой кихва, стоим като на трън.
Край нас минава красотата със видими следи,
но си затваряме вратата пред всякакви беди."
Да си в епицентъра на пролетта, но да не можеш да й се насладиш пълноценно, това си е Божие наказание. Дано да не трае твърде дълго! Поздравявам те за стиха!
2.
rosiela -
Благодаря ти сърдечно, Младене.Навътре си и в история на поезията, приятелю.
28.03.2020 15:10
28.03.2020 15:10
missana написа:
поетът от Плеядата Жоашен дю Беле /1522 - 1560/ е изказал по смисъл същата мисъл, столетия преди Пеньо Пенев, във финала на знаменитото си стихотворение "Да дириш Рим във Рим":
"Виж Тибър, който в бяг към морски бряг отива,
е тук като преди. Така върви светът:
което е под ключ, от времето загива,
ала ще устои, което е на път."
Лишиха ни, Роси, от правото да скитаме волно и да пътуваме. Ти си го казала толкова хубаво:
"Природата ни се усмихва и мами ни навън,
а ние гледаме кой кихва, стоим като на трън.
Край нас минава красотата със видими следи,
но си затваряме вратата пред всякакви беди."
Да си в епицентъра на пролетта, но да не можеш да й се насладиш пълноценно, това си е Божие наказание. Дано да не трае твърде дълго! Поздравявам те за стиха!
"Виж Тибър, който в бяг към морски бряг отива,
е тук като преди. Така върви светът:
което е под ключ, от времето загива,
ала ще устои, което е на път."
Лишиха ни, Роси, от правото да скитаме волно и да пътуваме. Ти си го казала толкова хубаво:
"Природата ни се усмихва и мами ни навън,
а ние гледаме кой кихва, стоим като на трън.
Край нас минава красотата със видими следи,
но си затваряме вратата пред всякакви беди."
Да си в епицентъра на пролетта, но да не можеш да й се насладиш пълноценно, това си е Божие наказание. Дано да не трае твърде дълго! Поздравявам те за стиха!
Търсене
