Стоя си на прага на хубави спомени,
пред спрялото време - с безмълвни албуми,
а нямах минута да върна отломена,
да преживея години препускани.

Дали е добре за душата? Навярно.
Тя също желае да релаксира,
заедно с нашето обично тяло,
да преосмисля и да пренамира

хубави мигове, хубави пътища,
стоплени длани във младото време,
здраве да бъде, та ние сме същите,
само да има пак път да поемем.

Някои никак не искат да чакат,
някои бързат и са неразумни,
няма безкрайно проблемно протакане,
стойте на прага до своето " утре"!

29 март 2020г., София
Росица КОПУКОВА