Всичко имаше в домашния ни свят -
труд и вкусни гозби, упоритост,
никой не е бил аристократ,
ала беше умен, беше личност.

Имаше осанка и костюм,
тоалет за дамите, по мода,
и изисканост, без много шум,
но всички бяха хора от народа.

Казваха: " Животът - кръговрат
не знаеш накъде ще те постави! ",
но всеки го живя - по дух богат,
души на свестни хора ми остави.

И много разум в идния ми път,
в България кога било е леко?
В рода ми никой не посял е смърт,
а с чисто чело стига се далеко.

Каквото Бог даде, човек не би
дори със сила някога да вземе!
Най- близките ми бяха все добри
и имам път, по който да поема.

4 април 2020г., София
Росица КОПУКОВА

толкова те ценят и уважават.

За разлика от преобладаващата част от българите, които и звездите да им свалиш все са недоволни. Много труден на угодия народ е нашият. Затова сме и на този хал. Поздравявам те за точния и вдъхновен стих!

Вацето, Чучето и Канчето направо мрат за теб. Ако межеха в капка вода щяха да те удавят.