И днес, се питам, в този хубав ден,
Исус пристига с върбовите клони,
Йерусалим е силно вдъхновен
и го посреща с радост и поклони,

и всички са наясно със това,
че не от този свят е синът Божи,
показва им с най- мъдрите слова,
след седмица човекът се изложи,

разпна на кръст небесния си дар,
Пилат Пунтийски извъртя играта,
кой е небесният ни господар
разбраха малко късно по Земята.

Но днес дали се нещо промени
в игрите, в хитрините, във злините,
способни са на подлости дори
по-майсторски и по- витиевити.

И нещо разумът ни чезне пак
тъй както е било в Христово време.
Вървим напред, а толкова назад
един Пилат в душите ни придреме.

12 април 2020г., София
Росица КОПУКОВА

Визира вечните първосъщности-ейдоси на Христос и на Пилат Понтийски. Всъщност Христос е мярката за небесност и божественост, докато Пилат е мярката за земност и опита на човека да надхитри небесата и да живее живота си на една хитра къртица. Но номерът няма да мине. Небесното не може да бъде надхитрено от земното, защото няма пресечна точка с него, а е разположено високо и господстващо над земната кал.

"Но днес дали се нещо промени
в игрите, в хитрините, във злините,
способни са на подлости дори
по-майсторски и по- витиевити.

И нещо разумът ни чезне пак
тъй както е било в Христово време.
Вървим напред, а толкова назад
един Пилат в душите ни придреме."

В тези 2 куплета е същината на нещата. Поздравявам те за силния и обобщаващ стих, с който начеваш страстната седмица, Роси!