Постинг
27.04.2020 00:17 -
ЗЕЛЕНИТЕ ОЧИ НА САМОТАТА
Зелените очи на самотата,
ме наблюдават, щом творя илюзии
за хора, осъзнати по Земята,
с неизмеримо благородни чувства.
Намигват ми, оставят ме свободна
да взимам най- красивите решения,
да се приемам утре за върховна,
достигнала до бъдещи прозрения.
Защото самотата на поета
е знак за някаква добра проекция.
Кога ли ще се сбъдне и не зная,
но пиша с порива на ветровете.
И имам нужда в нея да се скрия
и в своята вселенска интуиция,
небето във душата да попия,
да ми подскаже даром своя истина.
26 април 2020г., София
Росица КОПУКОВА
както и вътре в самия стих. Не съм се сещал никога за подобен образ, затова изненадата ми от него беше пълна. И си много права, Роси, че в поета винаги има нагон за самота. Имам предвид у истинския поет, а не у гротескови образи, които са готови да се нальокат с бира или ракия на някоя пейка с други бродяги като тях. За тях самотата е бич божи. Ти пишеш за свещената - творческа самота, в своето хубаво и много интересно стихотворение. Поздравявам те и ти пожелавам здрава и успешна нова седмица!
цитирай
2.
rosiela -
Благодаря ти сърдечно, Младене. Имаш право, бир - бенда не влиза в моя творчески обсег!
27.04.2020 18:02
27.04.2020 18:02
missana написа:
както и вътре в самия стих. Не съм се сещал никога за подобен образ, затова изненадата ми от него беше пълна. И си много права, Роси, че в поета винаги има нагон за самота. Имам предвид у истинския поет, а не у гротескови образи, които са готови да се нальокат с бира или ракия на някоя пейка с други бродяги като тях. За тях самотата е бич божи. Ти пишеш за свещената - творческа самота, в своето хубаво и много интересно стихотворение. Поздравявам те и ти пожелавам здрава и успешна нова седмица!
Тогава ще идем до Варна и ще помолим Чучето да ни заведе на лимана. Та да се насвяткаме там като казаци.
цитирайТърсене