Не знам доколко аз съм съвършена,
но мога никого да не обидя,
не ми е тясна цялата Вселена
и обич аз навсякъде ще видя.

Обаче паднат ли ми очилата
от хорска завист и порочни страсти,
тогава си променям сетивата
и друго става моето участие.

Цивилизована ми е борбата,
но до средата никога не спирам,
прозряла истината за нещата,
не аз воювам, мене ме избират.

И ей това е просто тяхна грешка:
как тази мила ангелска Росица
ни развъртя на дива въртележка...
Почакайте, съвсем не съм мръсница,

но който си го проси, си го проси,
но който си го търси, си го търси.
Самички си задавайте въпроси
и отговори дайте помежду си.

Не знам доколко аз съм съвършена,
но имам си енергия за трима
и в тъмнината аз не съм мишена,
и всички черни точки са ми зрими!

28 април 2020г., София
Росица КОПУКОВА

Има мършаляци, които не за сопа, а направо за въже плачат!

За жалост не са малко тези, които сами си го търсят.
Винаги съм се учудвал на онези, които просто не могат да живеят без да се конфронтират. Най-често те са незначителни и завистливи твари, които не могат да понесат мисълта за собственото си нищожество. Служат си с подлости, клевети и лъжи. Дразни ги самата мисъл, че съществуват хора способни да творят. Стихът ти безпощадно точно отразява факта, че такива не трябва да разчитат на милост. Рано или късно джуджетата ще си получат заслуженото.