Пътуваме различно през живота,
епоха цяла носим все на гръб
и уж да е добре, а ей го скота,
приседнал сам до уличния стълб.

Със нещо като дреха, като дрипа,
с кутия от консерва за пари,
нататък втори, трети....и се питам
такъв животец е ли им тежи?

Каква цивилизация, когато
безизразно в паважа гледа той
по- зле от куче, котка и рогато
на вид изглежда днешният герой?

Безцелно чака и безцелно проси.
И утре пак, и в други ден така...
Един попитах. Казва: " Без въпроси".
Монета пуснах в мръсната ръка.

И мафия да са, не ги разбирам.
Как го минават този жизнен път?
То всеки ден до стълба ще умира,
без да усети че живее в смърт!

6 май 2020г., София
Росица КОПУКОВА

"И мафия да са, не ги разбирам.
Как го минават този жизнен път?
То всеки ден до стълба ще умира,
БЕЗ ДА УСЕТИ, ЧЕ ЖИВЕЕ В СМЪРТ!" !!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!

Честит Гергьовден, Роси! Можеш да се гордееш с подобни стихове.