Цяло Симеоново е в люляци,
надничат край пътеки и огради,
напира пролетта като омайница,
дето не знае никакви прегради.

Раздават от безкрайното ухание
и кимат - искат нещо да ти кажат,
не мога да им причиня страдание
и да ги кърша, и да ги наказвам.

Погаля ги - като лилави феи,
извити грациозно с тънки шии,
небето в красотата им немее,
чак свят , от аромата, ти се вие.

На тук - натам, все приказка в лилаво,
която дава ти една надежда-
да се предаваш просто нямаш право,
природата в доброто те въвежда!

7 май 2020г., Симеоново
Росица КОПУКОВА

Останах запленен от това дивно описание на красивите люляци в Симеоново. Толкова е хубаво да се живее на такова място, където природата е истински рай. Но не се срещат често поети, които така възвишено да възпеят люляците. За мен, обаче, с този свой кулминационен финал, Роси, изричаш голяма мъдрост, за която допълнително те поздравявам, освен за много красивия ти стих!:

"На тук - натам, все приказка в лилаво,
която дава ти една надежда-
да се предаваш просто нямаш право,
природата в доброто те въвежда!"