Може би е с оттенък на лек егоизъм-
моят двор е началото на хубостта
и от него нагоре по Витоша спира
дъхът ти най-свежата росна трева.

Естеството на чудото почва от мене,
нямам сечено, рязано, нямам дувар,
само вече изсъхнало пада растение
и пристига на гости всяка Божия твар.

И щурци се надпяват и косове звучно
огласяват ми двора , добре ми дошли,
а по борове скачат със пози заучени
и със най - непринудени горски игри

къдравелките сладки ,събрани на групи,
и животът така приемливо тече,
може би е наивно, но времето трупа
тук красивите спомени и ги тъче

като шарена черга на дните ми преходни,
като песен от баба под звездната нощ.
А нагоре е Витоша - поздрав и ехо,
и гоблен в синевата, и на слънцето кош!

10 май 2020г., Симеоново
Росица КОПУКОВА

но за всеки случай да я подхвърля и аз. Ти имаш толкова много прекрасни стихове за Витоша и Симеоново, в частност за вилата. Защо не ги събереш в една стихосбирка, за която мисля, че заглавието се набива в очи. Ще бъде много интересно и вдъхновяващо четиво. Този вълнуващ стих например, със сигурност следва да фигурира вътре.

Много успешна седмица ти желая!