Може би е с оттенък на лек егоизъм-
моят двор е началото на хубостта
и от него нагоре по Витоша спира
дъхът ти най-свежата росна трева.
Естеството на чудото почва от мене,
нямам сечено, рязано, нямам дувар,
само вече изсъхнало пада растение
и пристига на гости всяка Божия твар.
И щурци се надпяват и косове звучно
огласяват ми двора , добре ми дошли,
а по борове скачат със пози заучени
и със най - непринудени горски игри
къдравелките сладки ,събрани на групи,
и животът така приемливо тече,
може би е наивно, но времето трупа
тук красивите спомени и ги тъче
като шарена черга на дните ми преходни,
като песен от баба под звездната нощ.
А нагоре е Витоша - поздрав и ехо,
и гоблен в синевата, и на слънцето кош!
10 май 2020г., Симеоново
Росица КОПУКОВА
Дългогодишните наши съюзници от Второто ...
ИСТИНСКИТЕ ГРАНИЦИ НА СТАРА ВЕЛИКА БЪЛГА...
Много успешна седмица ти желая!
11.05.2020 16:01
Много успешна седмица ти желая!