Два метра разстояние с надежда,
че някой няма да те зарази,
два метра разстояние се свежда -
проблемен ли си или пък не си.

И страх кръжи в свободното пространство,
и хората са други всеки ден,
два метра стават вече постоянни,
животът - перманентно е смутен.

Два метра - не е начин да битуваш,
за оцеляване е само знак.
Но и тогава нищичко не струваш,
ако късметът те напусне пак.

Напред - назад и люшкане в безкрая.
Ни ритъм има, нито суета.
Светът не е една уютна стая
и се стопява всяка топлота.

Навярно най- сърдечните ще могат
да свикнат в този нереален свят.
Изпъква неочакваното лого:
" Богат! Но най-човечният богат!"

18 май 2020г., София
Росица КОПУКОВА

Казала си цялата истина по превъзходен начин, Роси. Страх дебне отвсякъде:

"Два метра - не е начин да битуваш,
за оцеляване е само знак.
Но и тогава нищичко не струваш,
ако късметът те напусне пак."

Припомних си романа на Айзък Азимов - "Голото слънце". Там обитателите на една чужда планета бяха решили въпроса с двата метра разстояние, като контактуваха само чрез холограми.

ДВАТА МЕТРА СА ВЪЗПЯТИ!

СЕГА ЧАКАМЕ ОДАТА ЗА МАСКИТЕ.

Благодаря.