Когато те опари чужда драма

и някак я приемеш като своя,
от болка, от раздяла, от измама,
пиши, поете, песен над пороя.

Разтърсвай и раздирай световете,
плачи дори, но искрено и силно,
привикай и на помощ ветровете
и дъждовете призови обилно.

А после - притихни в една молитва
на чуждия сърцето да е живо.
И твоят стих в небето да политва,
тогава няма да звучиш фалшиво.

И няма да си плюшено човече,
когато преживееш чужда драма.
Че толкова врати се хлопват вече,
а пък зад тях - човеците ги няма!

27 май 2020г., София
Росица КОПУКОВА

Ако трябва да цитирам, то не мога да пропусна нито ред от това стихотворение. Мога само да те поздравя, Роси, за таланта ти и силата на перото!