Аз имам своя дял от красотата
с поезията си на този свят,
не съм мечтателна, ала душата
ме тегли все към тази благодат.

Но мисля си, че ако бях практична
до крайност, няма рими да редя,
все пак поезията вае личност
и подобрява нечия съдба.

Та затова обичам и поети -
докосната до светоглед на друг,
не чувствам думите си за отнети,
а по - богати, по - красиви тук.

Самичък ли си, не е интересно!
Трябва със хората да се дружи,
със хората се пее стих и песен,
със хората и с техните души!

31 май 2020г., София
Росица КОПУКОВА

И то главното в смисъл на естетика и доброта. Наистина колко радостно и щастливо щяхме да живеем в едно общество от благородни души, които не познават завист, а са носители единствено на добродетели. Сърцата ни щяха да ликуват от щастие. Но много сме далече от подобен светъл идеал. В поезията, обаче, той е напълно достижим:

"Та затова обичам и поети -
докосната до светоглед на друг,
не чувствам думите си за отнети,
а по - богати, по - красиви тук.

Самичък ли си, не е интересно!
Трябва със хората да се дружи,
със хората се пее стих и песен,"


Поздравление за истинното ти слово!